AESTHETIC AND POLITICS IN GABRIELE D'ANNUNZIO

Abstract

Присъствието на традициите и физическата мощ в консерватизма на Габриеле д’Анунцио е строго подплатено с естетическо измерение. Това измерение, тъй явно открояващо се и издаващо превъзходство у „естествените водачи“, някак увеличава бездната между тях и хората, които следва да пребивават в пълна и безпрекословна подчиненост спрямо тях. По този начин естетическият консерватизъм на Д’Анунцио се разграничава от основните схващания на Иполит Тен (по отношение на позитивните основания на последния), както и от образите на „земята“ и „мъртъвците“ у Морис Барес, чиито идеи са тъй популярни в края на деветнадесети век. Въпреки че пише политическите си романи (или по-точно романите, в които можем да открием политическите му възгледи) именно в този период, когато му е добре известна френската културна продукция, мисълта му обитава висока поетическа сфера, която придава определен облик и която същевременно възпрепятства истинския диалог между Д’Анунцио и проблемите на неговото време.